Днес имаше „ден на отворените врати” на остров Св.Кирик до Созопол или острова на военните както го знаят мнозина. Самите военни там ги няма от 2004 година, когато базата бе закрита.

На тяхно място влязоха тихомълком под покровителството на бившата областна управа хора които оглозгаха всичко до голи стени. От доста време очите ми не са виждали такава разруха.

Витаят духовете на жадните за уволнение срочни морячета, самотно гралепуле седи върху ръждив кнехт за който никой не се привързва, избеляват тъжни надписи от една изминала епоха, няколко прокъсани национални знамена ни напомнят в какво сме се превърнали.

Шеста година допуска на острова продължава да бъде ограничен без яснота за причините. Днес това бе нарушено и хората се понесоха на огромни тълпи с очи жадни за откривателство.

За задушаващият се Созопол възможността 80те декара на острова да се превърнат в спокойна рекреативна среда е витален въпрос.

Част от сградния фонд би могъл да се възстанови с музейни и други разумни функции за да се превърне мястото в зона за отдих и радост за окото

От две години на Св.Кирик работят археолозите за да повдигнат още малко завесата върху древното минало на града. Находките им са интересни и полезни.

Слухове за „големи интереси”, нелогични дарения между Министерства, архитектурни конкурси „на тъмно” вероятно разработвани от сектор в същата фирма която обра кабелите през последните години.

Защо? Защо няма гражданско общество?

Защо няма кой да извика- J'Accuse?

Получих поредния отрезвяващ урок по липса на държавност, дългосрочна визия и грижа за обществения интерес.

От изровените гробове ехидно ни се надсмиват дедите. Защо продължава да е затворен острова днес? Откровено не ми го побира главата.